|
Точно това не, но съм имала "весели" преживявания.
Аз не съм от тези, които обикалят от магазин на магазин, общо взето пазарувам в един-два. На едната верига докато намеря правилния филиал откъм достатъчен простор и готино обслужване, имам архив от случки.
В първия филиал едно симпатично момиченце и тарторката й - към 50тина години до 55 някъде, но много хубава фигура и прическа и се старае да има излъчването на Йода-та в модния свят. Аз в нейните очи - обект за превъзпитание. Няколко пъти ме стрелна с неодобрителен поглед спрямо комбинациите, които правя, но аз - самурай, правя се на невъзмутима. Короната на всичко беше като се ориентирах (измежду няколко неща) към едно яке, което бях пробвала в сиво. Поисках същото в бяло и тя ми го подаде със снизходително повдигната вежда. В крайна сметка казах, че взимам сивото и тя "Ами замълчах си, защото исках да се убедите сама".
Понеже сметнах, че възпитанието ми на тази възраст е приключило, се пренасочих към друг филиал. Там тарторката беше една французойка със силни наклонности към подмазвачество и едно по-младо момиче, което всячески се опитваше да надмине майсторката си. В началото само малко ми лазеха по нервите с вечните си обяснение кое как било и как ми стояло - аз не очичам чак такова внимание. По едно време обаче бях почнала да ходя всеки сезон там и съответно като влизах, имах главно техни дрехи. Особено на французойката очите й светваха на евренца и почваше да ме ухажва още от вратата. То не беше mon petite, не знам си какво... Най ме дразнеше, като се опитваше да ме напъхва в най-гномските размери. Вероятно си мислеше, че ако сметна, че в нейните очи съм много слаба, ще си купя повече неща. Аз й обясних, че дишането ми е хоби, което от време на време се опитвам да практикувам, ама трудна работа...
Сега ходя на трето място, където момичетата са супер и идват само, когато ги викнеш.
В един друг магазин, който обичам, първото ми влизане беше веднага колизия Беше осем без петнайсе и мацката ме строи "Имаш 15 минути да разгледаш всичко, щото затварям" и то едно такова обвинително, все едно съм баси ужасния човек, който ще й попречи да си изяде сандвича навреме. Аз й казах "Това и смятах да направя, ама нещо ми се отщя", ама бях ходила на йога преди това и успях да й се ухиля многокаратово. Тя пък взе, че се усети, че не се е държала съвсем ОК и също ми се усмихна и се сбогува учтиво. Всеки има крив ден, освен това какво по-лошо има да работиш след работно време без пари? Оттогава не ми се е случвало да се държи зле. Не че ме помни, там минават много хора, просто си е такава.
|
Re: Случвало ли ви се е продавачка в магазин [re: Mиpa_M]
