|
|
| Тема |
 публично |
|
| Автор |
indra (macondo) |
|
| Публикувано | 20.09.11 19:05 |
|
|
|
девойката е приятна азиатка, родена и отраснала в българия. текущият й възлюбен - мускетарски тип с неприятен фалцет и увлечения по мрачна английска поезия и визуални изкуства. изглеждат готина двойка (дори и той, след като човек се абстрахира от претециозния му начин на говорене). в дълбочина нещата са малко по-сложни: той е доста ревнив и доминантен, тя го понася (реплики от сорта на "ами той не ме пусна на партито за рождения ден на Х", от които онемявам защото тя е пълнолетна, по дяволите).
третият е млад художник с трагично битие, благодарение на което май е развил ведър и безкрайно толерантен даоистки подход към живеенето. да говориш с него е уютно и хубаво и някакси чисто.
бързо сближаване на художника и азиатката - вероятно откраднати срещи между курса по фехтовка на титуляра и социалните му кръгове. време за смяна на партньорите. нищо необичайно - хората се събират и разделят. необичаен - поне за мен - се оказа начинът:
момента, който мацката избра, за да уведоми мускетаря, че вече няма да си играят в един пясъчник беше обща среща на цялата компания - около 20-тина човека. още се изчаквахме преди да идем някъде за по питие, когато тя го повика на два метра встрани и започна да говори. той видимо се ядоса, показна агресия срещу невинни кошчета за боклук, разтърсване на художника за раменете и отдалечаване в мрачно страдание. художникът като в небрано лозе хукна да успокоява азиатката, а всички останали се чудехме дали да не изръкопляскаме. той поне прояви здрав разум и двамата си тръгнаха.
на следващия ден мускетарят освен орталъка, орева и фейсбук - то не бяха драматични песни, то не беше суицина поезия, то не бяха мрачни коментари под всички налични снимки на мацката.
изкушението да му пиша да вземе да престане беше доста голямо, но се въздържах - всеки има право на собствения си лош вкус.
изумиха ме няколко неща: поради каква причина някой може да реши да прекратява връзка публично?! та това са отношения между двама и публика не е необходима (освен ако не я е страх и не търси подкрепа, както предположи една приятелка). защо също така е нужно развяването на евентуалната мъка като прани гащи над главата пред около 400 познати и приятели в социалната мрежа? или публичното страдание го превръща в герой, обект на обгрижване и внимание от страна на средно голяма тълпа? и следващите младежи и мацки на тези двамата няма ли силно да се притеснят, ако попаднат на тази история (щото тя още си виси в нета)?
въобще има ли гледна точка, от която всичко това би било приемливо?
Редактирано от indra на 20.09.11 19:07.
| |
| |
| 
|
|
