не съм съвсем съгласна - в различни периоди от живота си хората имат различни желания, мечти и нагласи.

хлапетата мечтаят неистово за лятна ваканция. същите порастнали хлапета се отказват от годишната си отпуска заради петцифрен бонус за приключен проект. това компромис с мечтите ли е?

на 18 тази мацка е искала красивия и не особено умен тип от компанията и е била убедена, че си струва цял живот да го гони. на 30 същата мацка предпочита да има дете докато все още може, реален мъж около нея и номрален живот в двойка според нейните представи за нормалност. нужно ли е да остарее нещастна, само за да може да се потупа в това, дето е останало от гърдите й някой ден "не предадох мечтите си от времето, когато бях на 18.". ами новите й мечти - да бъде майка, да има дом? или на отстояване подлежат само първите по появяване и по възможност неизпълними мечти?

защо не допускаш възможността да са си пренаредили ценностите защото така искат? вярвам, че желанието за нещо е достатъчно основание да се направи това нещо без да е нужно да се обосновава.

на тяхно място вероятно аз самата не бих направила такъв избор. вероятно. и го мисля от сегашната ми позиция. но това би бил моят избор в тяхната ситуация. а аз съм някакъв друг човек. те са пълнолетни и общо взето здрави психически и вярвам, че са взели най-доброто за себе си решение.

каква е причината да ги съдиш така строго?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите