Това, което си написала, е един добър сценарий за началото на всяка любовна връзка. Според мен обаче, това все още не е любов. И макар че любовта съдържа описаните от теб неща в себе си, тя е и нещо повече. Ако не беше така, след 5 или максимум 10 години, когато всичко останало: влечение, копнеж, страст и пр., си е отишло- щеше да си отиде и тя. Но любовта е вечна и ако я е имало в началото на връзката, ще я има винаги!
Затова си мисля, че бъркаме любовта и влюбването, или по-точно казано, че всеки от нас има различна дефиниция за любовта. И се случва да се питаме: как така любовта си отиде?!?... Тя не си е отишла! Просто никога не я е имало! Отишли са си нещата, за които говориш, а ако някога е имало любов, нея продължава да я има, макар и трансформирана. Много малко са щастливците, радващи се на такава любов, но ги има. А останалите, на всеки 5 или 10 години, трябва да си сменят партньорите или да се примирят с факта, че няма да познаят любовта.
П.П. Желанието за притежание твърдо не е любов, пак според мен, разбира се.
|