Питаш ме какво е решението.
Решението е компромис - например - ако сме си мечтали за мъж с изпепеляващ тъмен поглед, а вземе че ни трепне от мъж със сини очи и светла коса - и връзката продължи, компромис ли е това? Аз не бих го нарекла компромис, но по начина, по който си задала темата, го определям като такъв.Компромис, и го правим в името да не сме сами.
Това на съвсем базисно равнище. Не случайно дадох примера с филма "Балът на чудовищата"- малък провинциален град някъде в юга, чернокожа жена жена с болно дете, чийто мъж е осъден за убийство и предстои екзекуцията му. Виновен е, извършил е престъплението. Има качества на художник, добре рисува, запълва си времето в затвора с правене на графики, скици и прочие...
Бял мъж, ерген, надзирател в същия град и същия затвор, живее с парализирания си в инвалидна количка баща. Среща се с проститутки.
Една вечер детето на чернокожата се разболява, тя остава сама по нощите пред някаква болница в един дъжд, белият минава с колата си, прибира ги, закарва ги до дома им. Правят луд секс, и двамата с загорели като за световно - помните - нейният мъж е в затвора, а онзи е сам.
И се влюбват, и бла-бла-бла, и се обичат, и той и помага за болното й дете, и решават да се съберат. Май даже и да се оженят.
Мъжът води жената с детето й в къщата си да да ги представи на баща си (Междувременно съпругът в затвора е екзекутиран, доказано е, че е виновен за убийство.) Парализираният баща обаче е расист до мозъка на костите се, разкрещява се, нарича жената и детето с грозни думи и т.н.
И заради бъдещата си съпруга, синът прави жертва и праща безпомощния старец в старчески дом.
Заживяват двамата в дома на мъжа, жената се качва на тавана да чисти или нещо подобно и намира рисунка - разпознава маниера на бившия си съпруг, и разбира, че екзекуцията му е изпълнена от настоящия.
Застива, преглъща, но когато мъжът й се връща от работа го прегръща. Или нещо подобно, не помня, от филма става ясно, че те двамата продължават да се обичат.
Някой имаше Оскар за този филм.
За такива компромиси говоря, големи. Голямата любов прави големи компромиси.
А инак - ами с риск да остана на сухо 400 години, не бих приела компромиса да правя секс и евентуално да създавам връзка с мъж с нокът на малкото пръстче . Блях-блях. Защото това издава определен тип манталитет поведение и тип психика. Не че, ако някой няма въпросния атрибут, автоматично го причислява към човек с друг тип психика.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. ДжонсънРедактирано от Poзмapия на 18.08.11 09:43.
|