След като го написах, да уточня, че не е към теб, тръгнах да пиша сле всичко прочетено и се отнесох. Просто се хванах за теб. Това беше ПП., който положих в началото.

Знаеш ли какво се чудя... как може някой да е "напълно свестен" и като човек, и като отношение - а да нямаш чувства? Защото на мен възприятието за "свестен" може е доста различно от на другите, но ако искрено го смятам за такъв, възможно ли е да нямам чувства? Не мисля.... за да нямам, нещо трябва да е ненаред, за да няма привличане и тн нещо трябва да е сериозно сбъркано и да се разминаваме драстично дотолкова, че да не ставаме и за приятели дори. А ако е така - какъв ще е този човек, който си е въобразил, че обича някоя, с която не може да си кажат две приказки и да се разберат истински?
Реално според мен компромисът в тези случаи е огромен. Няма как някой да е окей и да не е окей. Не знам, трудно ми е да го обясня, но някой или става за нещо или не става за нищо по-специално в живота ти. С най-същественото между двама души се прави компромис, само ако друго ти е най-съществено за теб........т.е. не е компромис, ти просто нямаш как да го случиш другото с когото и да било, а се водиш по път, наложен отвън или други копнежи.

А ако другият вариант - си мислиш, че правиш компромис само защото човекът, който е подходящ и ти пасва, е по-нисък с 5 см от идеала ти.....изумена съм. Направо ако се замисля, трябва да съм дори бясна, защото професионално имам възможността да се срещам с хора и да слушам абсурдните им описания на това какво търсят. Или абсурдните им описания на срещи. Те са безкомпромисни към маловажните неща и склонни на сериозни компромиси с по-важните. И те никога няма да намерят това, което искат и ще направят компромис и ще си мислят как са го направили и че живеят в шибан компромис, и ще се шегуват мазно, ако поне имат минимална доза чувство за хумор и си мисля кое им е толкова сбъркано, че не могат да направят разликата между реални отношения и имагинерен делириум. Защото правяйки компромис, човек го прави в името на нещо, в името на нещо важно за него, за Бога! И е доволен от резултата, макар и компромисен, защото знае, че е най-доброто. И обича този резултат и живота си. Защото иначе за какво ти е - за да го мразиш ли?! Тези с компромисите правят уж компромис за едно нещо, а не съзнават, че го правят с друго, с по-важно от тъпотията, която смятат, че жертват. Повечето от тях нямат собствено мнение - нито за това какво искат (искат това, което "другите"), нито за това каква им е целта в живота и защо им е човек до тях и семейство (отново както "другите"). И заради второто, понеже е с давност няколко века по-дълго вкоренявано в подсъзнанието им от първото, те правят компромис с първото в името на второто. И си мислят, че са неудовлетворени, защото им липсва това, с което са направили компромис, а е точно обратното - че не са направили компромис и с второто. И не са открили, за Бога, какво реално иска шибаната им душа и живеят наполовина само в светът, в който можеш да се определиш по име, професия, семейно положение, снимков материал на семейното положение. Това е смях. Това е моето мнение.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите