|
И аз някога родих в болница- слава Богу, безпроблемно. Само дето в последния момент ме хвана някакво шубе и не ми се мърдаше до никакви лечебни заведения. Четях едни дебели книги по въпроса и чаках да ми се появят надлежно описаните контракции по начина, по който са описани. И изобщо очаквах да ми се появи цялата симптоматика, обяснена в четивото, която да ми подскаже, че вече е наложително да се ходи в пренеприятната болница. Имах някакви болки, но шубето ми не ги припознаваше за достатъчно достойни за внимание. Добре, бе, ама... както минавах през рамката на вратата с йена, пълна със задушено за вечеря, усетих как нещо ми облива междубедрието. Оказа се, че са ми поизтекли водите. Мъжът ми изгуби ума и дума, а как не получи инфаркт по светофарите на път за болницата, не знам. Пристигнах на място вече с 3см разкритие, оставиха ме сама в предродилно да бия с диадемата си стената, за да не викам от болки, зер акушерките нервни, да не се разстройват от викове и глезотии , разбираш ли. И някаква нефелна лелка чат- пат проверяваше дали още мърдам с въпроси от сорта дали вече ще раждам, ама наистина. Абе, мамка му, си мислех вече, ама по- късно, аз откъде да зная как трябва да изглежда цялата процедура в тялото ми, след като никога дотогава не съм раждала... Както и да е. Имах познат акушер- гинеколог, който присъства на раждането, само за да ми досажда с инструции кога и как да дишам и да ме натиска по корема. Гадното беше, че поради преживяна алергия от упойка, нищичко не ми сложиха, ей тъй на, поне една успокоителна в дупето. По едно време вече ужасно ми опротивя да слушам "дишай, сега, пак дишай, отпусни" и прочие, и да удължавам момента на болката, напънах се, сякаш животът ми зависи от това, и дъщеря ми излезе на бял свят почти като тапа от шмпанско. Е, имаше шев и кройка на живо, но на фона на цялата обща болка това беше бял кахър...
|
Re: Раждане [re: Сарита]
