Полуидиоткова, не преувеличавам аз. Преувеличава се значението на статуса "самотна жена" в случая. Поне така мисля.
Разбира се, че таткото е важен. Но определено не смятам, че разликата е достатъчно голяма, за да е обосновано да се отрича правото на една самотна жена да задоволи съвсем разбираемото си желание да има поне някакво семейство. Възрастните също са хора и имат право в умерена степен да се стремят да бъдат щастливи, доколкото могат, а както казах, не мисля, че едно такова дете ще бъде нещастно(?!), макар безспорно липсата на баща да е недостатък. Ти сама каза, че зависи от много фактори. Дали ще отречем на всички, които нямат идеални условия за отглеждане, правото да имат поне 1-2 деца? Примерно на бедните?
Широко разпространена е например малоумната идея, че децата на родители, по-възрастни от средното, били нещастни. Ми аз бях такова дете, не помня да съм се чувствала нещастна. И други познавам. Ама идеята си върви. Също толкова оправдана ми се вижда и тази., за осиновяването от самотни жени.
Моя неомъжена учителка се сдоби с дъщеря преди години, не знам рождена или осиновена (бяхме завършили училище). Хората, които са я виждали след това, казват, че изглеждала много по-щастлива отпреди, и го отдават на детето. Надали ще е толкова щастлива, ако детето е нещастно.
Както и да е, доскоро мислех, че е странно, да не говорим за неправилно, на двете приятелки на Виливар да са им отказали вписване в регистъра само защото са сами, след като такова правило няма. Но като чух (не съм питала, но се случи да чуя) отношението по въпроса на неслучайни хора, вече не се учудвам, че затова са им отказали.
Още веднъж успех на Роза-Мери, стискам и палци и на краката.
|