|
|
| Тема |
 Да има детето баща или да няма |
|
| Автор |
NikiFin (рекордьор) |
|
| Публикувано | 11.11.10 10:48 |
|
|
|
Представете си, че прехвърляте 35 и лека полека започвате да изпададе в паника, че ще останете без поколение, защото мъж на хоризонта така и е не се задава. Много искате да имате дете и имате 2 варианта за избор:
1. Изкуствено осеменяване с неизвестен донор.
2. Избирате си осеменител и го ползвате за идеята, като планувате разбира се той да не знае за детето си поне в първите му 18 години.
Кой вариант бихте избрали за себе си. Моля само да не сменяме темата на колко егоистично е от страна на майката да лишава детето си от бащини грижи, а да се концентрираме върху горните 2 варианта.
Аз лично бих препочела да си избера бащата за да имам шанса да кажа на детето си кой му е баща един ден ако се стигне до там. Та дори и само на снимка да му покажа. Всички хора, осиновените примерно в един момент започват да проявяват силно любопитство за произхода си и обръщат земята за да издирят биологичните си родители, просто искат да знаят кои са, ако ще да са умрели. Допускам, че детето ми ще има същата нужда един ден, а ако може дори да се запознае с баща си ще е голяма придобивка в живота му. Най малкото така вероятността да се влюби в сестра си може доста да се редуцира. Абе... важни са си тия неща, важно е майката, която е отгледала детето да знае, кои са му истинските родители.
| |
| |
| 
|
|
