фрапира ме времето, да си призная..много време - 10 години.

Това е адски много дълъг период по моите мерителни възприятия за човешкия живот - аз просто някак мисля, че времето тече много бързо и, че никой няма право да го разхищава. Не казвам, че човек не може да скърби толкова дълго или, че не трябва да уважи миналото, просто ми звучи наистина много дълго време за чест и почитания към халката на отминалия брак.

Много ритуално, много целенасочено, много последователно, много предано към нещо, която вече го няма, има нови неща - що за навик, когато в дома ти вече тупуркат крачета, върти се нова женица, гледа ти детенце..стига бе... навици.
Мисля си, че, ако на мен се случи да има нов човек, да го заобичам, да му народя дребни дечица, да съм във вълнения за тях, за това което предстои с него - то наистина символите на миналото ще са прибрани за сметка на настоящите скъпи предмети. Да не говорим пък, новият човек да повдигне темата, да даде в прав текст знак, че не му е приятно..

Не искам да внуша неуважение, просто аз не бих го направила, ще искам да чествам настоящето, а не да си пазя навиците от преди 10 годин. Животът е някак толкова мимолетен, че мен всякакви такива случки, свързани с дълги периоди - ме изненадват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите