Положението е отчайващо. В началото на трудовия си път дъщеря ми работи в България но чужди фирми. Там се научи на всичко което се учи човек започващ за първи път работа. Служебни отношения, шеф-подчинен, колега-колега, лоялност и честност в работата. Заплащането беше в пъти повече от нашето. И така 3години. С настъпването на кризата , фирмата в която работи напоследък , закри дейността си тук и си замина.
И започнаха нейните мъки. Смени повече от пет места. Не може да си намери място. Където и да отиде първо и гледат в деколтето (а там има какво да се гледа) Ако не е "достатъчно" любезна с шефа , започва тотален тормоз с цел да и натрие носа и да разбере кой-кой е. Да и покаже , че тя е ниско долу, а той коли и беси. Тя се фръцва и напуска, защото не е свикнала на тези отношения. (Да не говорим, че заплащането е в пъти по-малко) Започва на второ трето място и същия сценарий се повтаря. Вече започва да вдява, че българските работодатели са такива , но не може да го приеме и вече изпада в истинска депресия. И не е въпроса , че задължително искат да те вкарат в леглото си, просто искат да ти покажат, че е въпрос само на тяхна воля, че ти нямаш думата и ще им играеш по свирката така за техен кеф.
Българския мъж няма истинско самочувствие и се старае да се обгражда със селски момиченца, готови на всичко защото идвайки в София са хванали господ за шлифера.
И тъй сега щерката попадна при шеф жена. Не че там няма други проблеми, но поне този проблем вече не я тормози. Като цяло в България шефовете се отнасят много неуважително към персонала си. Това е сериозен проблем, който не виждам начин скоро да се оправи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите