Получих следното писмо от моя позната в БГ. Пускам ви го както е дословно написано, само имената на героите съм сменила.
Нямам време да умра дет се казва, такова напрежение и преумора, 4е не знам докога ще оцелея. Когато мъжът ми е дневна смяна и тръгва в 6,30ч аз сама трябва да облека децата, да им дам да закусят, и да съм ги завела до детската щерката, а сина до у4илище до 7,30ч и после да ти4ам на работа за първия час, в 8ч. Естествено аз не успявам и чак в 7, 50ч ги завеждам и имам 10 минути да стигна до у4илище. И понеже всичко това става на бегом и аз съм вече вир-вода. Взимам колелото и тръгвам в 7,55ч за училище. Там съм точно като бие звънеца, но след маратонска развита скорост с колелото. В училище капе вече вода от мен и смърдя на пот, въпреки студа. Събличам се по къс ръкав, което стряска всички, но след един час започвам да замръзвам. После стоя в училище до 3ч средно, щото съм натоварена с организационни неща и имам консултации. Свекърва ми през това време е взела сина ни от училище и го е оставила в къщи сам и пак се е върнала на работа. Той седи и гледа филмче и като ида почваме борба да си пише домашното, защото тои мрази и не ще. Докато съм го уговорила , става време да ходя да взимам щерката от детска и веднага тичаме на народни танци. Първа група е щерката, а след нея - 2-ра е сина ни и стоя там почти до 7,30ч (естествено това не е всеки ден - 2 пъти седмично). Вкъщи сме в 8ч и почваме домашното на ученика. До 9ч сме почти готови, пият какао и ги слагам да спят. Тогава аз почвам да мия чинии и да събера хаоса дето е оставен и после сядам да си чета урока за др ден. Да не говорим какво ме чака ако имам и нещо да проверявам. После таман легна и си приклопа о4ите и мъжо иска секс та ме ядосва и после от нерви не мога да заспя до сутринта. Та след седмици такъв живот съм ни жива ни умрела. Затова не ти писах. Иначе сме добре.
Те до къде ни е довела еманципацията. Ай наздраве
|