|
|
| Тема |
 без контрол |
|
| Автор |
6turak (щурак) |
|
| Публикувано | 22.09.10 01:52 |
|
|
|
Напоследък имам доста нерви и напрежение на работата.. ( "скукааааа".... и "нищо ново" - това си мислите вече )
Така е , нерви всеки има! Работата ни ги образува от време на време...или по-скоро "простаците", с които се сблъскваме по работа.
В моя случай - клиенти, които години наред са дондуркани и са свикнали да имат супер просташки маниер на комуникация към представителите на нашата фирма. Както може да се досетите, това им е позволено и се е толелирало от човек във фирма с висок пост от преди години. И продължава и сега да се толелира..като част от системата за гъзолизане.
Проблемът е, че простотията и простошкото отношение ме кара да издивявам и единственият начин да се озъптя при тяхните просташки набези, е да стисна зъби...да обърна "крещящата телефонна слушалка" в другата посока и ...да чакам "бурята от гняс" да отмине.
Какво е простотия ли? Поведение за което в чужбина мога да ги осъдя.
Да ме навикат за щяло и нещяло - като работник в ръжта, да не знаят какво е нормален бизнес тон, да ни възлагат със заповеднически тон, да ни държат отговорни за техни грешки и да използват кофти епитети за квалифициране на работата ни и още....и още..
С такъв начин на комуниация м/у непознати хора, при това бизнес партнъори ( защото нашите отношения са договорно - регламентирани И НЕ СА ЛИЧНИ) се сблъсквам за първи път в живота си и за мен е чиста лудост!
А тонът, който се повишава всеки път, явно с цел да "ме уплашат ( хахах!) го оставям без коментар, защото на това имат прави само хората, които са ме възпитали и отгледали!
Приала съм вече, че "най-страшното" е да си изтърва нервите, да ги "насоля" едно хубаво в някой от поредните им изблици и да си подам оставката, ако това въобще е страшно
Досега съм работила в съвсем цивилизовани фирми ( с м/ународен състав ), при съвсем нормални отношение с колеги, партньори и клиенти, истински бизнес отношения, да не говорим за живота в чужбина, от чийто манталитет съм попила доста - няма база за сравнение!
Та питането ми е?! Нормално ли е това, което описвам за БГ? Защото очевидно повечето хора покрай мен приемат арогантността и простотията за нормални.
Е, не сам възпитана да бъда простак!
...Явно ще трябва да се превъзпитам..
Не е въпросът в това да си намеря нова работа, а в това..подобна простотия често срещана ли е на нашите географски ширини, и ако да - как да я преборим, ако ни се налага да се срещаме често с нея?
| |
| |
| 
|
|
