Понеже все някога ще умрем, защо да спазваме норма/писана или неписана/, защо да правим света познаваем за себе си. Какво от това? Има ли смисъл от знанието и е ли то гонене на вятъра, след като рано или късно ще измрем.
Така ми звучиш.
Винаги, по всяко време трябва да се казват нещата, за този, който иска да чуе.