През 2000 г. родителите ми купуват със свои пари дворно място със стара къща. Записват имота на името на сестра ми по логиката, че аз съм омъжена и можело да се разведа. Това ми казаха тогава, а аз бях по-млада и в този момент не се замислях, имах други проблеми – безработица, семейни. След няколко години родителите ми и сестра ми решиха да правят ремонт на къщата, т.е. да я съборят и наново да я построят. Да де, но за целта трябваха пари. Сестра ми тогава имаше богат приятел, който много й помагаше. Лошо няма, но явно е нямал пари накуп да й даде и вероятно той я е посъветвал родителите ми да ипотекират апартамента ни, като обещанието му е бързо да даде пари после и да изплати заема. Сестра ми и родителите ми без мое знание ипотекират апартамента през 2006 г. и сестра ми взема парите да построи къщата. Богатият приятел се запиля някъде, но до ден днешен й дава парите за вноската в банката. Вероятно изпитва някакво чувство на вина... Кредитът е в размер на 25000 лв. Родителите ми отидоха да живеят на тая къща на село, а сестра ми се събра с друг мъж, при когото живее. Аз живея с мъжа ми и детето в апартамента. Случайно намерих нотариалния акт за ипотеката и разбрах истината. Стана ми криво, обидно и ме хвана яд. Родителите ми вдигат рамене и викат “Да, виновни сме.” А сестра ми казала, че ако искам апартамента за мен, да й платя половината и тя с парите да покрие ипотеката. Кажете ми може ли да иска това от мен, след като тя два пъти се е възползвала – първо с покупката на къщата и второ с ипотеката? Морално ли е от нейна страна? Трябва ли да й изплатя половината? А всъщност аз няма откъде да взема пари. А ако тя спре плащането на вноските ... ще дойде банката и ще вземе жилището, а аз не искам.
Като странични наблюдатели какво мислите и какво ще ме посъветвате?
Питах в един форум за правната страна на въпроса, наред с това ме интересува и моралния въпрос.
За да те уважават, трябва да си нагаждач, ако ли не - и сам войнът е войн.
|