|
Здравейте. Напоследък започнах да си мисля, че май за мен най-добрият вариант е да съм "стара мома", която сама си има и гледа дете и има връзки с мъжете просто за любов,тръпка и секс, без да очаква нищо. Някакси ...или не съм влюбена,или се влюбвам в кофти типажи...имала съм и щастливи връзки, но всичко си е приключвало по една или друга причина. Самотата е приказка на фона на агонията, която можеш да имаш с неподходящ човек. Като си сам, поне сам си си господар. Чувствам, че просто вече нямам какво да дам на някого и нямам желание да имам партньор. Хората, с които съм била( повечето страхотни, някои не толкова, други животни) никога не са споделяли моята идея за партньорство - равноправие, уважение, откровеност, всичко да се дискутира и решава съвместно, свобода и тн. Тоест на думи- да, но не и на дела. А аз се изморих да се нагаждам на чужди представи за връзка и не ми се занимава.
Какво ви е мнението? Презряно ли е да си стара мома, сама майка, живееща си живота лежерно, макар и самотно?
Така живее майка ми след раздялата с баща ми. Животът й е много пълноценен, с много хубави емоции, пътувания и тн, с мъже, тръпки и прочее, но си е отгледала децата в семейство. но, от нея знам, че на сами жени се гледа леко изпод вежди, не те канят на сбирки, където са си по семейства хората, съпругите те гледат сърдито и тн.
|
презрително ли е да си "стара мома"?
