|
Здравей,
това, което описваш, звучи наистина ...кофти. Коментаярът и квалификациите са излишни - а и тук си получила достатъчно. Нямам време, а и желание да изчета всичко, но разбирам, че нещата са имали развой в насока - ти си му казала, той си посипалглавата с пепел и се затръшкал и ...някъде нещо се спомена за вдигане на чукове...което мен, лично, много ме израдва.
Ще го кажа така: независимо от пола, отношенията, възрастта и чувствата, които са замесени, аз не бих могла да бъда с човек, когото не уважавам. А не мога да уважавам някого, който ме лъже.
Поради горните две, какъвто и да е той, каквато и да си ти (да, права си, тук никой не ви познава и двамата - или поне повечето, може би) - това не са отношения, в които си заслужава човек да си губи времето и секунда. Животът е твърде кратък - младостта - още повече. Днес си тук - утре те няма - това е.
Ти реши, дали искаш да споеделиш и двете с човека, когото описа, и със ситуациите, които описа.
В едно бъди сигурна, обаче - ако приемеш това, ще има още много такива бивши, бъдещи и настоящи...паралелни връзки. И, когато включваш компютъра, когато си отключваш вратата или си бъркаш в гардероба....винаги ще имаш едно наум, че не знаеш каква изненада те чака...някъде там...и, когато е с теб, ще си задаваш въпроса, от коя ли се връща последно...и какво ли ти носи от нея...и от всичките нейни...
Съжалявам, че го казвам в този вид. Но и мен ме е гнус.
Non bis in idem
|