Re: Невъзможността да бъдеш перфектен / Общества / Полове / Женски клуб

Когато регресирам психически и аз опирам до тая перфектност. Само че това е извинението на неталантливия художник - защото не може да нарисува шедьовър, иска да е перфектна всяка линийка и понеже никога не може да бъде, това мисли, че му е пречката пред таланта. Та и иначе така, когато човек не може да се изправи пред нещо реално, се отбива в нереалната стая на перфектността.

Знаеш ли, че на всички едното им око е по-нагоре от другото? Изобщо ако направиш снимка на едната половина на лицето, а после на другата, и всяка от тях довършиш с огледалния й образ, ще излязат две съвършено различни перфектно хармонични лица.

Казвали са ми, че съм красива много пъти и обикновено знаеш ли какво казвам - "Не, не съм. Аз съм симпатична, красотата знаеш ли какво е...." и си мисля за.... и аз не знам за баш какво, но сигурно е нещо идеал-но. А същевременно за много хора, които не отговарят на този ми идеал, който и аз реално не си го представям, съм си мислила колко са перфектни точно такива, каквито са и колко е готино, че еди кой си има леко по-дълъг нос, защото това му придава..... и т.н., и т.н. Но за себе си се чувствам най-окей, когато не съм нагласена и се възприемам като себе си, а не като някаква статуя - иначе съм неадекватна, скована и не се харесвам хич. С който пример искам да обобщя просто, че перфектността е статична, а животът е движение и промяна и дори да си перфектен в един миг в следващия си вече различен, а в по-следващия не си жив.

Та какво да ти кажа - детски глупости, невротизъм и бягство от реалността. Когато човек живее той се усеща перфектно. Като спре и си устрои едно регресче, и се загледа в пръстчетата дали не можеше да се една идея по-прави и нокътчетата две идеи по-здрави