|
Тъкмо на време ме хваща тая тема...
Снощи така се ядосах на себе си. Сина ми беше при баща си и двете неща, които уж задължително върша в неделя след обяд са да изчистя къщата и да отида да тичам. Снощи не свърших нито едното. Вместо това се заредих пред телевизора и изгледах не знам колко епизода на Приятели, чоплейки семки и набивайки бисквити Опитвах се да се убедя, че света няма са се свърши, щот не съм изчистила и след като съм прекарала няколко часа пред ТВ-то, невършейки нищо, значи съм имала нужда от това, но се сдухах. То бива, бива, ама снощи се улях...
За нищо не ми отава време напоследък.
Опитвам се да спортувам два пъти седмично, когато детето е при баща си. Колкото и да ми се иска, за повече не остава време.
От разкрасителните процедури си позволявам единствено козметик един път месечно. От три месеца не ми остава време да отида, тая събота най-после успях.
Кариерата върви задоволително, но със сигурност щеше да е по-добре ако можех да си позволя да работя до късно, а не да си хвана чантичката стане ли 6. Това поне не ме човърка от вътре, от както се роди сина ми, съм станала по-малко кариеристка.
Перфектна съпруга очевидно никога не съм била, след като брака ми се разпадна. Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че всъщност една от причините е точно, че прекалено много опитвах да съм перфектана съпруга.
А най-важното - да бъда перфектна майка, просто не мисля, че е възможно.
|
Re: Невъзможността да бъдеш перфектен [re: ПOЛУидиoтчeтo]
