в този ред на мисли ще се намеся и аз, като отговор на твоето мнение. Отговор, защото това е възрастовата граница, която също приемам за нормална. И се надявам в нея да имам поне още едно дете.

Децата си искат родителите - грозни/хубави, но способни до тях -да им дават подкрепа, грижи и съвети.

Навремето, преди да имам деца един колега - чужденец беше споделил интересни размисли относно възпитанието на децата си - беше татко на 3 деца - 2 по-големи и едно 'изтърсаче' - та каза, че съжалява, че няма да може като при първите си деца да е по-близо емоционално и като визия за времето до третото си дете! Да, човека се притесняваше, че ще стане 'сух старчок' за третия си син. А беше в края на 40те си години!

Какво ще може да даде горката майка на 62 на дъщеричките си в този смисъл?

Друга визия, която също приемам, спомената тук е осиновяването около 40те години. Една позната, в положението на русенката-майка, но далеч по-млада - на около 45 така си реши проблема с липсата на брак и деца. Осинови момиченце, което сега е радостта на всички в къщи - и на майка си, и на баба и дядо! И жената ще има време да даде всичко на дъщеря си и да и гледа на 60 години вече завършването на университета, а не тепърва да гледа бебета. Или поне бебетата ще са внуци, а не - собствени деца ...

Има време за всичко е казано в една мъдра книга. Но наистина времето за деца май е някак предупределено спрямо нашия човешки живот. Знам, че е дискриминационно, но децата са хора, а не предмети на суетата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LadyMorgana на 17.05.10 01:48.