... в този ред на мисли по- долу съм посочила пример за съвместен живот с български мюсюлманин, което е доста по- различно от живот с арабин в родината му. Там се случва големият културен шок, да не говорим за изненади от всякакъв манталитетен характер. Не че е задължително, ала рискът не е малък.
Що се отнася до диктата на мюсюлманското "братство" едва ли не да се откажем точно от това, което смятаме за достижение на нашата цивилизация като право на себеизразяване или свобода на словото, мисълта и принадлежност по всякакъв признак, то многобройните примери на нетърпимост и агресия от тяхна страна към правото даже на изкуството да създава свой свят на условности и абсолютна творческа свобода, са потресаващи( примерите- бол: Дания, Холандия, случаят "Салман Рушди" и т.н.).
В този смисъл- абсолютно да.