|
|
| Тема |
 Майчината любов |
|
| Автор |
LadyMorgana (archer) |
|
| Публикувано | 11.03.10 08:04 |
|
|
|
Sayoroma с нейните колебания ме 'вдъхнови' да напиша малко и аз за тази тема - за отношенията майка-дъщеря. При мен ситуацията си е ясна. Но понякога 'любовта' или разните взаимоотношения между роднини стават на едни странни състояния и реакции, които са доста встрани от захаросаните представи на любовта.
Майка ми напоследък явно е загрижена за мен. За детето или за там си нейни неволи. Но основното и изнервяне е от това, че някак няма мъж до мен. Тази сутрин просто ме порази с решението си да стане рано -в часа, в който аз ставам, за да приготвя нещо за малкия преди тръгване (закуската вече е готова и сервирана - сами можете да изчилите колко рано съм била издебната) и да започне да прави някакъв монолог-анализ на това как всички мъже са били същисани от мен и затова не са ми предлагали дома и сърцето си.
Стана ми интересно къде са тия купчини мъже, дебнещи аналитично жените с предложения на недвижими имоти и кардио-системи за жени като мен, но майка ми беше почти 15 мин в монологично състояние, а това състояние изключваше мои въпроси за уточнение
Това са майките - като трептящи струни разтревожени, анализиращи живота на децата си, ПОЗНАВАЩИ децата си по-добре от самите деца.
Тормози я моята майчица това, че и двете ми големи любови се оказаха едни тъжни провали накрая. От едната се роди единствения и внук, другата просто не беше за коментиране - затова и скептицизма ми към тази част от човечеството, която уж предлагала бракове и домашен уют. Не знам колко и как се е изменил нейният свят и го е докарал до моя свят. Аз нямам такова доверие на мъжете, което тя е имала.
Според нея те са хора на честта и държат на думата си и помагат. За мен са хора, които наистина могат да бъдат много нежни, но са способни и в най-трудни моменти да те изоставят, после пак да се връщат, после пак да решават нещо друго и все трябва да си готова да поемеш нещата сама в ръце. А ако ти омръзне това и просто заявиш, че не можеш да понасяш несигурността с някого и лутането му, се оказва, че си луда и не се съобразяваш с хората и желанията им
Как мислите, светът изменил ли се е или просто винаги си е бил съставен от романтици като майка ми и от скептици за това, което наричат 'любов' като мен. И защо жените трябва да сме по-романтични, наивни и прощаващи?
Major e longinquo reverentia
| |
| |
| 
|
|
