Боже, така си отдъхнах, когато се отделих от нашите!
Въпреки, че ги виждах почти през ден-два - те в Гео Милев, аз в Люлин.
Въпреки, че ми се обаждаха всяка вечер в началото да проверят да не съм се гътнала случайно.
Въпреки, че имах за съквартирант най-добрия ми приятел.
Въпреки великата кинтонемия и острата паролипса.
Само мога да ти пожелая по-скоро да си стегнеш куфарите - това беше най-приятният, спокоен и същевремено купонджийски период от живота ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 11.03.10 00:13.