Да имаш сигурни пари зад гърба, които да ти покриват житейските разходи, да ти плащат книгите и абонаментите за научната периодика, да ти осигуряват добро ниво на живот, е полезно само за творци. Да ти покриват материалите, с които работиш, или там разходите за лабораторни изследвания...

Говоря за хора на изкуството и научни работници. Хора, които създават нещо, правят някакви проучвания, изследвания.

За останалите е вредно. Стават скапани еснафи, бюргери, деградират психически и мисловно. Превръщат се или в диви чалга-поклонници, или в най-скапаните сноби, които можеш да си представиш.

Мой приятел наследи най-сетне прабаба си. Продаде два от наследените апартаменти и си заключи парите в кратко- и средносрочни общински и държавни облигации. Лихвите му осигуряваха покриване на разходите. В третия се пренесе да живее, а четвъртия в центъра даде под наем на една фирма - цигарите в джоба и букети и презервативи за мацките. Образно казано, разбира се.

За две и половина-три години след онаследяването на блаженопочившата баба написа две изключително хубави студии в професията си и си подготви почти всичко необх. от изследванията за третия си труд. Него написа и издаде на английски и с патентна регистрация в много от развитите страни.


Друга една, моя позната, си хвана финландски чичко паричко, промишлен магнат. Той дошъл тук и леко се отчаял като видял как живеят в родния и дом на кабарчето на провинциалната география. Купи и обзаведе сравнително голям апартамент на брат и в престижен квартал в София. Осигури му и хиляда и петстотин или две хиляди евро чек ежемесечно. Сестра му непрекъснато му праща пари тайно от мъжа си. Праща му и луксозни подаръци, които той продава на черно. Братчето и любимо малко, разбира се, ходи по кръчми и курви към година. Помисли се за голяма работа и се ожени. Направи си и две бебета.
След две-три години трябваше пак да се срещна с него, защото беше замислил някакъв "проект" за търговия с Финландия, да му превеждам на преговори. Естествено - стара и изтъркана идея за измама с доставка на некачествена стока. Нищо не стана, щото финландците не ядат доматите с коловете.
Но... друго ми направи впечатление. Първата ни среща по неговия "проект" беше у тях в късна сутрин. Той и жена му се превърнали в слонове. Облечени в луксозни, но позацапани анцузи. Децата им - малки свръхшумни и хиперневъзпитани хипопотамчета. Къщата - кочина, независимо, че си бяха наели чистачка и готвачка. Във всяко помещение по един огромен телевизор. В хола - екран за лазерен.
Стават сутрин и сядат да гледат телевизия. Стават да обядват, и пак пред телевизора. Непрекъснато се яде и пие. Книги в къщата няма или поне аз не видях.
А, да! И имат мнение по всички въпроси на политиката, спорта и културата. И не търпят възражение, щото те го били го гледали това по телевизията. Нищо, че никога не са ходили на театър или на изложба.

Това не е живот за мен.

Двете истории, които ви разказах, се развиха приблизително по едно и също време с край на наблюденията ми преди 5-6 г.
Приятелят ми направи допълнително пари от изследванията си и се изнесе да живее на по-топли ширини. Със семейство Слонови, ако още не са пукнали от свръхтегло, и наследниците им хипопотамчета, не съм се виждал и не искам да ми се случва пак.

Разбира се, давам крайни примери. Но.. разбрали сте какво искам да кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 15.01.10 19:48.