Ами и аз не знам дали бих се изразила по-точно, но комплексарят, според мен, усеща дори и на интуитивно ниво някакви свои липси и дефицити, но постоянно се старае да докаже пред околните, че не е така, въпреки че едва ли някой се интересува от неудачите му. Поради това комплексарят работи усилено да създаде лъскава обвивка и да внуши превъзходство, с което да почеше егото си и да "смачка" хората, на които им се налага да общуват с него. Било то с безмислени брътвежи, изречени на висок стил, било със самохвалство, което предизвиква снизхоздителност, а често и раздразнение...
Не малко пъти комплексарщината се изражда в агресия и постоянен стремеж да навредиш на някого, когото осъзнаваш, че е по-силен, по-способен или по-красив от теб, защото присъствието на този човек буди неоправдан страх да не би той да се хареса повече на останалите отколкото ти...
Не претендирам за изчерпателност, но това е моето разбиране за комплексарщина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите