|
До последното лято не бях ходила никога във Видин. Един уикенд се грабнах и отидох заради идеята да разгледам забележителностите му.
В крепостта Баба Вида се мотах повече от два часа, катерих се в кулите, слизах, разглеждах обстойно макетите на войни, затворници, коне, и пр. Разбира се, отнесох и печат в книжката "100 национални туристически обекта". Не знаех, че катедралата "Св. Димитър" е втора по големина в България след "Ал. Невски" в София. Не знаех и че сградата на видинския театър "Владимир Трендафилов", построена през 1891г., е първата такава в България, предназначена специално за театрални представления. Никъде другаде няма да видите джамия, чийто връх не завършва с полумесец, а с... пика, както тази на Осман Пазвантоглу. Сградата на библиотеката му също завършва с пика. Има различни версии, като една от тях е, че така той подчертавал независимостта си от султана в Цариград, друга - че е бил влюбен в българка-християнка, и пр. Друга интересна сграда, която за съжаление се руши и няма покрив, е тази на синагогата. Не бях виждала синагога с такива внушителни размери до момента в България. След 1944г. се използва за склад и е занемарена. Интересни за посещение са още: Турският конак "Колука", Кръстатата казарма, църквате "Св Пантелеймон", крепостните стени и капиите. Мавзолеят на Антим I и малката църквичка "Св. Петка" бяха заключени.
През тези два юлски дни видях ужасно малко хора, градът беше замрял. Хора и глъч имаше предимно на своеобразния плаж точно до крепостта, а по самата главна улица - никой, мъртвило... Магазините (не повярвах на очите си, когато видях магазин "Валентина" - ако се сещате за розовото лого) бяха абсолютно затворени, и сякаш времето беше спряло някъде в средата на деветдесетте. На две-три места продаваха сладолед. Донякъде ми се изясни защо един автор наричаше онази част от България "Моят беден северозапад..."
Иначе ми хареса. Както всеки български град, и този има своя си чар...
|
Видин
