Ами, Гога В отговор на:
Хуйоловът е до едно време, както и путколова
До време е - то, целият живот е до време! Времето е единственото, с което разполагаме - определено лимитирано количество часове, месеци и години, което никой не знае отнапред, колко точно ще продължи и какво ще се случи в него!
Поради това, мнозина считат за особена важност това, как ще прекарат имено МЛАДОСТТА си. Поради обясними причини - защото това е времето, когато не си дете и времето, когато не си старец, това е времето, в което си що годе с главата си, що - годе най - здрав, най - силен, най - ....и т.н.
Но И това време е лимитирано. Което значи, че човек трябва да си поставя приоритети. И точно в тези нещица - наречени приоритети - идва основното различие между хората - различие във възможности, различие в характери, потребности, мироглед и ценностна система.
Какво ще избереш да правиш в тези 20 - ина години, в които си - айде да го кажем във фертилна възраст (защото нали за семейство И ДЕЦА иде реч в случая).
Най - общо казано и сложено под общ знаменател (защото така е прието да се прави в тези форумни пространства) - имаме двата модела - нали така го разбираш...Избралите отговорността на родител и избралите всичко ДРУГО в живота (всички събрани под общото название "кучки")
Както и немалобройния процент хора, които нямат избор - но те не са интересни - на тях няма за какво да им се сърдим.
Та, въпросът между шървите и вторите е поставен изначално едностранчиво - защо говорим само за жените - та има толкова МЪЖЕ, които са избрали този модел - на ДРУГО - то?
Общо - взето, фифти - фифти е съотношението мъже/жени по отношение на тази материя.
А, мъжете - какво? Кариеристите, самотниците, егоистите - те не са ли куч - ове? Не са ли "стари ергени"? Не са ли и те "ненормални", нищо -не-разбиращи и безотговорни - или за тях важи друг аршин?
Или отговорността за децата се изчерпва само със сменяне на пелени и бъркане на пюренца и, понеже това е традиционно женската работа, тях няма за какво да ги съдим , ако се отеГчават от вършенето й и слушането за нея - па било и по адрес на собствените им деца - които са създали?
....Младостта е само едни 20 години - и те минават като 20 дена. След това, ако си жив достатъчно дълго, имаш цялото време, за да се укоряваш за изборите, които си направил и онези, които си пропуснал да направиш - но времето назад няма кой да ти върне - разбираш ли?
И, дали това време ще бъде прекарано в бърсане на банки в университета, в сменяне на памперси и родителски срещи, в преследване на кариера, която, О, Боже - се гради в същите тия 20 години, или в посрещане на изгрева на някой планински връх - си е, ей Богу, ВЪПРОС НА ЛИЧЕН ИЗБОР, който никой човек, имащ претенциите за нормалност, няма право да оспорва или обсъжда тук или където и да било другаде!
И, да, Гога, хуйоловът и путколовът - както казваш - е до време. Но и децата са до време деца. След това си хващат пътя и родителите им остават сами - с онова, което са изградили (или не са) ИЗВЪН децата си. И е твърде страшно - твърде.....ако един ден погледнеш с разочарование живота си и живото доказателство за своето безсмъртие и божественост (основната функция на децата), и осъзнаеш, че въпреки усилия, не се е получило това, което си очаквал...и си кажеш "Е, за какво беше всичко това, в крайна сметка?"
Никой не е застрахован и това е добре никой да не забравя!
P.s.в тези светли празници, а и извън тях, ако някой е толкова загрижен за нещо, да помисли може би по - добре, с какво да помогне на онези, които наистина се нуждаят - на изоставените деца, на болните, на старите, на бедните, на гладните, на студуващите отвън....а не, да се кахъри в ялови опити да разбере, защо слънцето е нужно да изгрява от изток, а не, от запад и колко по - хубаво щеше да бъде, ако беше обратното!
Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
|