Добре, де - колко мнения има в насока - бедният - бъдещ - унизен - коцкар.
А, защо някой не се запита, колко точно унизена трябва да се чувства жена му, въпросната Рия, от факта, че той я лъже?
И, то, че я лъже глупашки и нескопосано (последното е още по - обидно)
Защо не се замислим и за друго? Кога една изневяра е налице, в крайна сметка? Когато "влезне това в онова"? Преди това няма - след това има?
И, въобще, защо тя, оттук нататък, трябва да мисли еквилибристики, дали да се прави на маймуна, само и само да му се хареса и да му бъде интересна (той дали и колко се справя с тая работа - не се пита...нали)...или трябва да завършва тепърва Витис, правейки се на фаталната жена от нета, за да го превъзпита (а и да му докаже, че във всяка роля и на всяка позиция той "все нея обича")
Ако трябва да съм максимално честна, за мен този човек, само заради това, което е направил до момента, се е показал нечестен и некоректен към жена си.
И това трябва да й е достатъчен сигнал, за да знае тя, какво може да очаква от него.
За мен е така - няма малко лъжци и много лъжци. Както няма малко умрял и много умрял. Или си честен - или не си. Мога да оправдая лъжа само, ако е в името на благородна кауза.
А случаят не е такъв.
Значи -днес ще я лъже за това, утре - за онова, днес - тя му разкрие "опита" за изневяра и той ще се провали - утре ще го направи и довърши другаде.
Така стоят нещата за мен - все едно дали става въпрос за мъж или жена, за гаджета или съпрузи.
Но - аз не съм последна инстанция - всеки сам си преценя в тази материя.
Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
|