Имах един млад мъж за координатор - да приема и раздава поръчките на преводачи, както и да превежда спешните малки поръчки - той беше с три езика.

Хубаво работеше, справяше се със задачите и добри пари правеше. За две огдини захлеби добре, ожени се, бебе направи (в см. жена му беше бременна).

Поиска аз като фирма, негов работодател, да му стана гарант, за да си купят с жена му жилище. Те и двамата бяха от провинцията и живееха под наем.

Отказах му няколко пъти. Откъде да зная дали той ще е мой служител през всичките 15 (петнадесет) години, докато си върне кредита?

Аз да му осигурявам работа 15 г., за да не трябва да плащам кредита му от джоба си ли? Хайде, де!

Той напусна със скандал. Видите ли, аз съм бил длъжен да се грижа за него като негов работодател. Глупости!

Отгърмя в търсене на работодател, който да му подари и апартамент. Ако се бях съгласил, сигурно след 1-2 г. щеше да поиска да му стана гарант и за заемите за автомобили за него и жена му...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Редактирано от ABe на 13.11.09 13:12.