И аз съм била свидетел на подобни сцени.
Все едно беше вчера, толкова ясно са ми запазени тези неприятни спомени със зълва ми. Вози малкия в количка, а каката се държи с една ръчичка за количката и в сме в центъра на малкия град. Аз се разхождам с тях. Както вървим, изведнъж, не разбирам за какво, зълва ми почва да бие дъщеря си. Какво толкова неочаквано я беше ядосало - съскане и шамари през лицето. Детето дори не смее да зареве, защото си знае - ако писне, следват още по-силни шамари. И чувам, като че ли беше вчера, само едно прихълцване и преглъщане на сълзи. Цялото й личице е зачервено от шамарите и усилието да сдържи плача. Просто не знаех как да реагирам ... Хората се заобръщаха, потънах в земята от срам, срам ме беше заради нея. По-нататък си спомням, че все отбягвах да излизам с тях и си намирах все оправдания. От тази случка мнението ми за нея е много лошо и до ден днешен. Нищо лошо не ми е направила жената, но просто неприятното чувство към нея си остава.

За да те уважават, трябва да си нагаждач, ако ли не - и сам войнът е войн.