Да те виждат само силна отвън когато отвътре си слаба, е катастрофа. А да се бъзикаш, че си пич в подобно положение, е чиста самоирония.
Откакто жените са хвърлили кринолините, шлейфовете, торнюрите, буфаните и и буклите (в нашия селско - битов национален вариант - престилките и шамийките), за да нахлузят дънки, ризи и костюми, откакто са спрели да плетат и бродират и са тръгнали наработа, в която от тях се очакват същите резултати и справяне, както и от мъжете,
откакто мъжете спряха да отварят врати, целуват ръце и правят място- от възпитание и като начин на общуване, а не от подтик за свалка и куртоазия...
и още много други от тази линия...
Къде е разликата между мъжете и жените - освен в първичните полови органи (което също вече подлежи на промяна)?
Тогава, къде е чудното, моделът на мислене между двата пола да се е доста уеднаквил? Къде е драмата и трагедията, която някои тук съзряха, обсъдиха, разсдухаха и мухо - слоно - трансформираха ... не разбирам!
Светът не е благосклонен към слабите и лабилните - най - вече психически, натури. И никога не е бил - нито преди, нито сега.
Това, да се бориш с първичните слабости (на пола си) и вторичните - чисто личностни такива, не е нито катастрофа, нито трагедия - това е начин на живот и борба за оцеляване.

Моят живот е една ежедневна и ожесточена битка с всевластния МЪРЗЕЛ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите