|
интереасно си го описала с годините (разпределението по години) това положение 'самотна майка'. Като 'представител' на тази група малко имам друго мнение по въпроса, но и някои сходни идеи.
За 25-годишна възраст - не съм сигурна, че решението ще е по-добро, защото на тази възраст жената не е още финансово независима - наистина е в началото на кариерата си, а 'самотното майчинство' (което в тази възраст винаги е наложено от безотговорността на мъжа, а не може да бъде вътрешно убеждение на жената) наистина е доста голямо изпитание и натоварване, включително и компромис с много неща, свързани с кариерата.
Интересен е възгледа ти за "на 40-години". Това са жени, които наистина вече само едно дете им липсва и уплашени от биологичния часовник се хващат за последните 'хормонални' възможности. Тогава и роднините съм забелязала, помагат с повече усърдие - в днешно време поради малкото родени деца, всяко детенце стана някаква родова ценност и всякакви роднини се опитват да помагат в отглеждането му. Особено, ако майката е някаква 'гордост' за рода и искат да продължат гена й
Аз се сдобих с морганчо на Христова възраст. До тогава се бях борила за кариера. Всичко случило се между мен и баща му след това някак ме кротна, родих си бебчето и си знаех, че ако аз не изкарам парите, условията, спокойствието и всичко от света на това малко човече, просто няма кой друг. Не се боях да го кажа - даже роднините ми се чудеха, че не прикривам свенливо страното си социално положение.
А кариерата ми взе, че тръгна добре. Без да я мисля. Е - не ходя на тийм-билдинги и яки офис-купони, защото трябва да съм в къщи при малкия. Понякога ми се налага да претърча до лекар с него на ръце през работно време и да давам бизнес-инструкции по телефона за екип, който е отишъл да преговаря нещо. Или да следя някакво развитие. Статиите си винаги ги пиша/мисля/коригирам нощем, а сутрин, ако се е измъкнал по-рано от леглото морганчо замеря лап-топа ми с играчките се, докато аз съм се забавила с корекциите
Е - не е лесно, но е супер приятно да се грижиш за едно такова израстващо малко човече. А когато така обсъжданата 'кариера' е тръгнала добре, можеш да си го вземеш с теб и да почнете да обикаляте всякакви места - просто да му покажеш света. Когато за пръв път го изведох в чужбина с мен, се оказа че това му се е отпечатало много яко в съзнанието. После явно доби самочувствие от това. Чух как на някакво негово другарче, чиито баща беше обещал, а не го беше завел някъде ... морганчо просто му разказа какво е видял там, където 'мама ме заведе'.
Тогава се замислих, дали след всички ядове, които ми създаде татко му навремето, ако все пак беше до нас, дали щях да мога да си позволя да дам на детето си тези възможности, които давам засега! ... Не че отричам ролята на мъжете, но определено за себе си знам, че на мъж не мога да разчитам за важни за мен неща
Major e longinquo reverentia
|
Re: Вашето мнение [re: monetka]
