Имам впечатления от доста близо по темата и мисля, че с тези жени се случват основно две неща: първите така и остават без деца, понеже с годините все по- трудно се решават на такава стъпка, която би променила из основи житейското им русло; вторите се сещат, че имат нужда да се реализират като майки, когато биологичният им часовник вече бясно цъка, а на вратата тихо почуква наближаващия климакс, след което ( обикновено останали без мъж до себе си) търсят начини за осиновяване. Просто на един етап от живота им приоритетите им не са били в полза на дете. Или пък не са имали усещането, че са срещнали достойния да бъде татко...
Това са примерите около мен.
Надявам се да не преповтарям чужди мнения, ала нямам време да чета всичко написано дотук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите