|
почти го наречи несигурност и страх от това, че няма да и е 'единствения' не точно в сексуален смисъл, а като приоритет на тази жена и твоето Е, ама много ясно, че ти трябва да покажеш, че точно този мъж ти е най-голям приоритет. Ти как би се чувствала, ако той флиртува с всяка фуста по пътя си и излиза всяка вечер с приятели, а теб те вмества в програмата си?
Винаги, когато съм обичала НАИСТИНА съм показвала, че дадения мъж ми е най-големия приоритет. Освен, че не съм жена, която си пада по флирт с кого ли не, гледам си нещото, което към момента ми е 'домът' и мъжът, с който някак съм го направила това нещо, и гледам (или гледах по-право, защото вече знам, че това не е толкова нужно на мъжете като усещане) този 'дом' да стои наистина подреден в очите на приятелите/познатите, в чиито кръг сме се движили с 'мъжа'! Това обаче дава някак страхотна сигурност на мъжете (или е давало), точно това състояние на избраност на някои мъже, които съм обичала и ги е карало да казват фразата 'не ставаш за съпруга'!!!
Сега вече съм абсолютно съгласна с това. Чувала съм го няколко пъти (после са ми казвали, че са се шегували, но за жалост, аз не съм се шегувала като съм ги избирала и обичала и такъв род 'шеги' наистина не са ми по вкуса!!!) За мен вече мъжете нямат нужда от всеотдайност, критерият им 'съпруга' (става/не става) е свързан с това до каква степен ги изнудва дадена жена за брак.
Вече имам доста опит, за да кажа - държа на това, че като обичам давам всичко, за да е щастлив човека, който обичам. Приемам няколко пъти 'шеговитите' коментари, че не ставам за съпруга и си уреждам живота без 'прекрасната' опция брак, за достоверно определяне на характера ми и си взех решение да изключа брачната институция от каквито и да е житейски планове занапред!!! Поне пред съвестта си съм чиста, че никой мъж за нищо не съм изнудвала, не съм принуждавала и съм пускала да си върви, когато си е искал обичайното - хленчеща, изнудваща и там-каквато-още-му-допада жена-съпруга. Каквато аз не съм и не желая да бъда!
Е - сега вече е ясно, че биологично твърдението 'не ставаш за майка' отпадна, защото си гледам сама сина, но ... слабо ме интересува вече това.
А това, че мъжете не знаят какво искат се потвърджава от факта, че точно сега като им кажа, че 'аз съм жена-която-не-става-за-съпруга', вече на няколко пъти получих предложение за брак! Извинявай, обаче не мога да ви разбера мъжете, какво точно искате!!! И да ти кажа, това 'социално хващане-чрез-бракуване' е егати малоумието. А брака явно вече се е превърнал в голяма малоумщина за част от хората около нас! И какво, сега вече заставах за брак с някого и за майка на нечии деца - като казах, че това не ме интересува ли, и съм показала, че не точно обичам този човек, а просто съм учтива с него!!! Малоумна работа - наистина!
И когато сърцето ми е претръпнало след една наистина тежка любов, от която разбрах, че колкото и да обичаш човека до теб и да си готов да жертваш много неща заради това, не е това пътя да ти окажат честта да си съпруга и малко по-спокойна за бъдещето на децата си, които този любим ти е направил!
Major e longinquo reverentia
|