Благодаря за комплимента по предишния пост!
В генетичата памет и хилядите години, поколение след поколение е заложена потребността за "паметната диря".
Генетичната памет е много относително нещо, Стефан Пан. Защото тя също търпи развитие и се променя. Явлението се нарича еволюция.
И тази еволюция е много помогливо нещо - до колкото съм забелязала. Има си собствен интелект, който движи нещата доста преди миниатюрния съзнателен капацитет на съответния индивид да бъде в състояние (в случай, че някога въобще е стигне до тая фаза, та да може...) да РАЗБЕРЕ какво, как и защо ....се случва.
Помисли! При наличност към момента на популация от близо
7 милиарда човечество, като до 2040 се очаква бройката да стигне , дали не е нормално генетичната памет да претърпи еволюция?
Ти въобще можеш ли да си представиш колко са 7 милиарда човеци? А, 40? И така - до кога ще може? Докато стигнат 400? Само за сравнение, когато аз бях дете (преди около 15 години,сиреч), съм учила, че хората на света са милиард и половина - два. И аз не можех да си представя такова число.
Има ли друг биологичен вид на планетата, който да се възпроизвежда с тази скорост? Хлебарки? Бактерии? Едноклетъчни?...Друго?...
Това е страшно бе, човек! Каква генетична памет к'ви пет лева ми говориш?
Човекът вече отдавна не е "естествено същество". Всичко му е изкуствено - и храната, и водата, и домът, и жизнената среда, и придвижването, и оцеляването, и подборът, и латексовия секс, и планираното и лабораторно - създаденото потомство, и общуването, и начина на мислене и поведение - всичко е изкуствено създаден, ийзи - ту - юз - полуфабрикат.
Който полуфабрикат всеки си набавя срещу едни миризливи, шарени и страшно мръсни хартийки. Около които хартийки се върти целият му свят, целия му живот и грижата по набавянето на които ангажира 98% от капацитета на и без това скромните разполагаеми 3%-та от мозъчните му ресурси.
Електроника, пластмаса, найлон и стеропор - това е човекът!
Като светла диря оставя след себе си само това. И, след като висшият му интелект е успял да постигне онова, което наистина никой друг няма данни да е успял - а именно, да унищожи собствената си жизнена среда изцяло, бъди напълно убеден, че няма да се затрудни да затрие и собствения си вид. Ако не успее, както казах - еволюцията ще помогне.
Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
Редактирано от Markizata на 30.08.09 02:57.
|