|
|
| Тема |
 История с кученце |
|
| Автор |
ЛЯTO (one) |
|
| Публикувано | 19.08.09 15:33 |
|
|
|
Аз не мога като Авето да описвам красиви истории, още повече, че моята се очертава и като силно драматична...
Преди два месеца мъжа ми донесе отнякъде малко кученце. Влюбихме се всички. Радост, цуни, муни...и толкова. Оттогава за него се грижа аз. Живеем в апартамент, то е на балкончето, защото изобщо нямам време да го уча на хигиена. Малко паленце - върви и пика... Там си върши нуждите на вестник, който си сменям...Никой не го извежда на разходка, само му се радват отвреме навреме...Двамата тийнейджъри водят ваканционен нощен живот и през деня спят...Жал ми стана за животинчето. В понеделник ми прекипя ужасно и го подарих на съседско момиченце, което го харесва много, а аз знам как се грижеше за предишното си кученце , с две думи - в сигурни ръце е.
Не стига, че сърцето ми се къса в момента за него, защото се бяхме привързали един към друг, ами всички ме мразят у дома за това, че съм го подарила...
Какво да правя?!
Проблем си е!
| |
| |
| 
|
|
