Така си е за съжаление. Евтиното винаги излиза скъпо. Да не говорим за психичния тормоз, на който се подлагаш, за да изтърпиш мърканиците на конкретната девойка. Изобщо, като си спомня за последната ми връзка (а тя беше с италианка, не с българка) и тръпки ме побиват. След раздялата ни почувствах едно такова неимоверно вътрешно облекчение. Да се прибереш в къщи и да няма кой да ти мърмори още от вратата, да се излегнеш в хола, да удариш една биричка и блажено да заспиш пред телевизора - безценно.