виновно е възпитанието и налаганите стереотипи на семейно поведение на мъжа и жената. Този, който е по-успешен професионално в двойката се нуждае от поддръжка и уважение от партньора. Ако амбициозния и успешния, силния характер е жената, мъжът неудържимо се комплексира защото общоприетото е мъжът да прави успешната кариера, а жената да го глези и обгрижва, да остава на заден план в поддържаща позиция. Самия факт на нейния успех му е трън в очите и той го приема като доказателство и упрек за собствената му незначителност, дори и самият той също да е успешен в някаква степен.
Ако и двамата са с успешни кариери, той се нуждае от подкрепа и обожание и ако не я намира защото съпругата е ангажирана със собствените си амбиции и професионални ангажименти, започва да се дразни, да омаловажава нейните успехи и качества, а понякога и да прави опити да ги саботира. Приятелка е тормозена да си намери "по-нормална, по-женска и с ограничено работно време" работа. При положение, че се справя с всички битовизми и печели два пъти повече от него.
Струва ми се, че това съперничество и стремежа на мъжа да докаже непременно, че той е "по-важния" елемент в двойката показва някакъв комплекс. Не е нормално вместо да се радваш на успеха на съпругата си и да я подкрепяш, да се стараеш да я дръпнеш надолу за да изпъкнеш ти.
Вероятно такъв проблем няма в двойките, които се изявяват в много различни сфери или когато мъжът е от вида непукист, с високо самочувствие и съзнание за собствената си значимост.