ох,много сериозен въпрос...знам как се чувстваШ,въпреки че при нас има друго от здравословно естество,което ме тревожи.в началото всеки ме увеЩаваШе "зарежи го" (дори роднини,което е много кофти като чувство)...обаче аз съм уникален инат и замовл. егоист и ето,вече 4 години заедно да чукна на дърво се разбираме....съмненията ми изчезнаха напълно,здравословния проблем стана "невидим" и останахме само ние двамата

така че съветът ми е слуШай себе си..не търси съвет от никого ,когато сърцето ти диктува..а ядът се осъзнава и поправя..знам го от личен опит,заЩото и аз съм много импулсивна и ужасна като се ядосам помитам всично и всички и хич не ми пука... не е лесно за партньора ,но с времето избледнява и се поправя стига разбира се той да се опита поне малко да се контролира.гневът е като наркотик,един път поддадеШ ли му се той си иска своето и ти самия губиШ контрол над себе си...

в една връзка се свиква на всичко,заЩото "в края на деня" най важните сте вие двамата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите