|
|
| Тема |
 История с коте |
|
| Автор |
ABe (речникаря) |
|
| Публикувано | 03.08.09 15:32 |
|
|
|
Този уикенд бяхме в Тетевен. Там нали имаме къща на мегдана. Последните два мес. диво посещение на благата и приятно прохладна къща. То не бяха братчеди с жени и дечурлига, тъст ми с приятели, братчеда на жената с новата му кандидат-съпруга... и такааа.
Заварваме пред вратата доста хърбава котка, чинно стояща до купичка, в която някой и е сипвал вода. Веднага бива разпозната. Не котката, бе! Купичката! С огромно възмущение: "Тази купичка е от Намсикойси Сервиз на Пра-прабаба Ми - Виенският!!! Ще го убия, който я е изнесъл и оставил на улицата!"
А котката: "Мяу, мяу, мяааа-о-у!" Нахраних я с кренвирш от хот-дог от площада, жена ми и смени "съда за водопой".
Следобед отидох с книгата си в едно близко кръчме на главната, обичам го и персоналът му си ме обича.
Трябва човек и бира-две да пийне в тази жега, нали?!
Масата на сянка, рахат, хубава музика, тихо - местните простаци ходят по други кръчми. Пуска се само рок и блус, джаз само вечер и то рядко. Кухнята е превъзходна. Обслужването - също.
И ето ти изненада! Едно малко коте, цялото ми се побра в шепата, почва да ми се гали в глезена и да си проси внимание. Трябва да се отбележи, че първите 3-4 потърквания/измяуквания бяха баш в такт с музиката. Това си е постижение.
Явно е пряк наследник на норвежката горска котка (НГК)*, която подарих на една съседка преди 4-5 г. (сем. на мюзикайдълката). Много красиво момиченце - дългокрако и с чудесно зелени очи с цвят на старо леко опушено стъкло. Като едновремешните бутилки...
Ама гладно.
Купихме си с котето мезе и си го разделихме.
Наяде се и ми заспа на бедрото. Преди това не пропусна да ми понахапе и поиздраска пръстите докато си играеше, доволно от живота.
Келнерката каза, че ми го подарява - навъртало се около кръчмата, но стопанинът не давал да хранят бездомни котета и кучета. Барманката потвърди дарението.
Стана време за вечеря. Жената се наспала, минала през нейния си ритуал на мързелива глезотия с дълга баня, огромно кафе с мляко, козметика, макиажи и разни гулпави за мен списания.
Посрещнах я с новината, че съм прекарал следобеда си с ослепително красива зеленоока чаровница. Тя не ми повярва.
- И коя е красавицата? - пита.
Посочих я, вдигнал я от скута си.
Отиваме в друга кръчма да вечеряме.
И по пътя срещнахме познати от Сф. С двете им деца.
Много харесаха котето и им го подарих.
На това му викат реемиграция. Майката (или бабата) е заточена в Тетевен, една от многобройните и внучки се връща победоносно в София.
_____________
* Преди това нямаха НГК в града и околностите. А породата си е баш за такъв терен и климат.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.Редактирано от ABe на 03.08.09 16:05.
| |
| |
| 
|
|
