|
За деликатния момент за сексуалността и поколенията: наскоро говорих с професор по медицина...който ме просветли по въпроса, че сексуалността/сексуалната самоидентификация завършва у човека на около 2 - годишна възраст. Т.е., онзи момент, в който детето започва да говори за себе си в първо лице (аз) - и започва да се възприема като представител на съответния пол. Бях наистина изненадана, но пък ясните ми спомени ми показват, че на около 3 - 4 години, децата вече определено са същества с определено (и активно) сексуално съзнание. Не са някакви безполови и аморфни вързопчета - определено! Точно в тази възраст са особено впечатлителни и любопитни към външния свят и особено онзи, свързан със "забранените" неща. Много повече, дори, отколкото възрастният индивид, чиито сетива са презадоволени и обръгнали след опита от какви ли не гледки и усещания.
Децата нямат опит, но затова пък фантазията и любопитството им са хиляди пъти по - богати, а сетивата - по - изострени и възбудими (във всички смисли и значения) от тези, на възрастните.
Бих могла да говоря още - но да не добавям още масло в огъня на възмущение, който вероятно вече разпалих у някои достатъчно неинформирани читатели
В този смисъл, дали голи жени под душа, са най - подходящата гледка за 4 - 5 годишно момче, не знам. Но със сигурност не остава незабелязана и недоогледана тази гледка. В този смисъл - напълно разбираемо си реагирала ти.
Защо майката така е реагирала: твърде логично е! Вероятно, в нейните очи (както и в очите на някои клубари, както се вижда), схващането, че едно 4 - 5 годишно същество (нейното дете) може да има самосъзнание за пола си, както и впечатлителност към чуждите голи тела, е кощунствено, морално - укорително и нездраво - съмнително Защото просто обратното поставя нея в доста ....неловко, меко - казано, положение...
Къде на публични места да къпят майките децата си от единия или другия пол - това със сигурност не знам. Нито знам как е уредено това в другите страни. Знам само, че прекалено много родители на малки деца, в опитите си да не се лишават по никакъв начин от навиците, потребностите и нуждите си, поставят себе си, децата си и всички околни в доста абсурдни ситуации.
Само едно малко допълнение малко встрани: връщам се от море. Където всяка вечер бях на различно заведение на вечеря. В различни градове. И нямаше нито един ресторант, кръчма, кафе, бар или каквото и да е, в което, след 22.00 часа, да нямаше оглушителен детски глъч, плач, смях, крещене и търчане С ЧАСОВЕ между масите, по коридорите и на хората буквално по главите! До степен, в която нормален разговор не може да се води, защото просто не си чуваш приказката.
Сериозно, вече обмислях, дали да не се изнесем с питиетата и вечерята на някое по - спокойно и тихо местенце - като например детска площадка тъй като старомодните детски площадки отдавна явно са изоставили пясъчниците и катерушките и са се преселили в пространствата между масите и в краката на хората по среднощните локали. През времето, докато гордите им родители спокойно и напълно незабелязващо се наслаждават на вечерята си.
И аз не знам и в това отношение как са уредени нещата законодателно в други страни, но със сигурност никъде по света такова нещо не съм виждала!
Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
|
Re: Момченцата в женската съблекалня [re: Smile]
