|
Той се казва Петър. И от върха на черешата сега е на дъното. Преди имал телефони за по 1000 лв., но сега си купува евтини и ги сменя често. Sms-и не пише. "Думаш, каквото имаш да думаш и това е."
Заговаря я, след като една дебела циганка от задната седалка я набеждава, че си е забравила GSM в автобуса сутринта (?!). Хвърлям му бързи, кратки погледи. В останалото време зяпам през прозореца и крия устни зад списанието, за да не види как съм се разтеглила цялата в усмивка. Обръснато теме - явно наскоро, защото кожата му там е по-бяла от останалата. Криви зъби. Дънки, нарочно нацепени, и зелена тениска. Не носи злато, защото е "презрян" материал. Преди си правел бижута при приятели златари. Но прочел някъде, че златните ланци вредят на сърцето. И ги махнал. Пръстените отивали повече на жените, и нежните синджирчета също, а не тези с някой "топуз".
"Часовникът ви марков ли е?"
"Кашира" по някой лев, защото ноември ни чака голяма криза и ще е много зле. Чел е, пам при един..., дето пише..., дето прави прогнози... Но той и отпреди си го знаел. Не му трябвало да го чете.
Приличала му на негова приятелка, която заминала за Канада. Същото излъчване. Само косата й била малко по-тъмна. Отишла да учи, пък останала там, но била добре сега.
"Не трябва да сме нещастни от чуждото щастие."
Вземал пенсия. Сестра му пък работела за 1200 лв., но сега получавала 500 лв.
"Плащат ли ви добре? Може да пием кафе някой път. Аз сега съм без кола. Но мога и с кола." Всъщност е в "процес на търсене на кола". Видял един "мерджан" 55-а година за 7000 лв., но ако ги извади кеш, сигурно и за 5000 ще му го дадат.
Докато фиксирам детето, което разпитва майка си има ли черни рибки /Да,има/, а те какви били /Ами, черни/ и защо са черни /Защото така ги е създал дядо Боже/, забелязвам и черните му гумени чехли. Преди бил в един канал за трафик на цигари. А сега пътувал до Турция. В един сак може да донесе потници, тениски - с якички и без якички, анцузи. Но само един. Ако са повече - ставаш съмнителен.
Оказа се, че слизат на една и съща спирка. Успокоява я, че няма да я преследва.
"А вие къде живеете? Само посоката, де. Да, всъщност не е важно."
Става доста преди спирката, за да си подготви "техниката". Бута количка с огромна чанта от зебло. Не е закопчана до край и се вижда голяма пластмасова бутилка. Подава й ръка, на слизане от автобуса. Прави крачка надясно, колкото да разбере, че я е изгубил и веднага се връща. Застава до нея и пак й говори. Заради прозореца на автобуса вече не чувам какво.
Тя пък била Станка.
|
Когато един мъж срещне една жена