|
|
| Тема |
 Ей сега... |
|
| Автор |
ABe (речникаря) |
|
| Публикувано | 09.06.09 15:50 |
|
|
|
ходих до нагъзинчето (магазинче в мазе) да си взема цигари, че свършиха.
И на тротоара на слънцето седнали две циганки - възрастна, но непобеляла, и по-млада, хубава, но много запусната. Събирачки на хартиени вторични суровини, количките им м/у тях и нагъзинчето.
И нали съм, да се в таковата, преводач, редактор и прочая отрицателни черти и професионални деформации, ми направи вчепатление, че татуировките на дъртата циганка отгоре на ръцете между лакътя и китката са почти идеално успоредни като разпечатка от стар матричен принтер, леко издъхнал с годините. И с почти еднаква височина на шрифта. Позабавих се... Вертикален прочит. Имена. Имена на мъже.
Някои се повтарят.
Нали освен гореописаните отрицателни качества съм и екстроверт, та се повърнах и я попитах:
- Нана, какви са тези имена, които си написала върху себе си?
- Това са всичките ми мъже в душата и креватя, бате.
- И защо така си ги изписала всичките?
- Така е в рода ни. На голямото ми прабаба ми и бяха написани на гърба. Първите бяха с оная вълнистата азбука (османски турски?), ама там не се виждат. А аз се гордея с мойте мъже. Да се виждат искам, бате.
Като попитах, предпочетоха студена бира, вместо второ кафе да ги черпя.
Такива ми ти работи.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.Редактирано от ABe на 09.06.09 15:53.
| |
| |
| 
|
|
