Re: Мразя да чистя!!! / Общества / Полове / Женски клуб

Не мога да чистя, затова го пускам това:

Мъжки времена

Винаги съм смятал, че прането, чистенето, миенето на чинии и другите домакински дейности са висококвалифицирана дейност и поради това трябва да се вършат от мъжете в семейството. И наистина, съгласете се, може ли съвременната жена, свикнала да борави с такива деликатни неща като молива за устни, четчицата за грим, червилото и пинсетата, да измие качествено една чиния или пък – това е почти немислимо – да простре прането така, че то не само да изсъхне, не само да му се запазят цветовете, но и да не се нуждае после от гладене? Трудно е, да не кажа – невъзможно. Виждал съм, разбира се, жени, които се опитват да се правят на мъже, като перат с пералнята или пък най-неочаквано се втурват да измият посудата, което обаче има такива странни последствия, че ако беше жив сега Алеко Константинов щеше да напише второ свое прекрасно хумористично съчинение, озаглавено “Буля Гана”.
Това мое схващане обаче не винаги и съвсем не напълно бе споделяно от моите съседи във времената, когато се познавахме, все още си говорехме помежду си и от време на време обръщахме по някоя чашка за здравето на този ли онзи и на нашето, разбера се, добро здраве и настроение.
Простирам си аз един ведър неделен ден прането на балкона на кухнята, а до мен се е облегнал съседът Пешо и мълчаливо пуши.
- Здрасти – казвам му. – Как я карате?
В отговор – мълчание. Съседът Пешо изпуска дим като парен локомотив и гледа далечината. Която всъщност изобщо я няма, защото наоколо стърчат само блокове-красавци.
- Какво ти става бе? – питам го. – Да не си пил газ снощи, вместо ракия?
- Виж какво! – обръща се изведнъж към мен съседът Пешо с вид на готвещ се за скок леопард. – Що не идеш да си простираш на другия балкон? Там е и по-широко.
- Защо бре? – недоумявам аз, опитвайки се да закача на въжето бикините на жена си.
- Как защо бе! – почва да удря той по парапета. – Толкова ли си тъп, че не вдяваш…
Тук съседът Пешо е принуден да прекъсна обясненията си, защото на балкона се появи благоверната му. При което съседът Пешо взе да се размазва от любезности към мен и да се тюхка, че толкова време не сме се събирали да се видим и си побъбрим семейно. Жена му погледна какво правя, хвърли му унищожителен поглед, остави легена с прането в краката му и многозначително се прибра.
- Е, сега разбра ли – тросна ми съседът Пешо и тихичко и безадресно прати в пространството една майна.
Аз съм много досетлив човек и веднага отидох да простирам на другия балкон. Там обаче вече ме дебнеше съседът Гошо, който веднага почна да съска:
- Защо тук бе, защо тук бе!!! Нямаш ли си кухненски балкон! Ей сега ще се появи моето уси и – отиде ми целия неделен кеф!
Друг път си тупам килима и килимчетата на специалния лост, какъвто имаше едно време пред всеки уважаващ благополучието си съпритежателски дом. Тупам здраво, както се полага в такива случаи. Съседката Танка от третия етаж отваря прозореца и насърчително се провиква:
- Ха така! Това е то тупане! Веднага се усеща, че мъжката ръка.
След което се връцва в къщи. Пет минути по-късно към мен унило се присъединява бай Иван, съпругът й.
- Ти не знаеш ли бе, пезевенк, че след малко почва формулата! – почва монолога си той.
- Знам – прекъсвам го. – Тъкмо свършвам и отивам да я гледам.
- Ти – да, ама аз… - и се озърта към прозорците на апартамента си.
Само Весо от петия етаж ме окуражава в правото ми дело. Може би защото не е женен и си има домашна помощница.

На върха на копието!