|
|
| Тема |
 Легендата си отиде |
|
| Автор |
Джaя (самобитна) |
|
| Публикувано | 30.04.09 12:08 |
|
|
|
Майка ми винаги ми е казвала, че когато са докарали шкодата у нас, аз съм "друсала дупе на прозореца". В общи линии ми е набор, може би няколко месеца до година по малка от мен. Това е колата, с която брат ми возеше първото си гадже и на която се е учил да бъде шофьор. С нея сме ходили на Тодоричене, на София, на Джурово, на Чепинци, на Дерманци, на Червен бряг, на Герановица, на Боаза... Когато приближавахме нашия си град, с брат ми започвахме да подскачаме на задната седалка и да викаме "Лу-ко-вит! Лу-ко-вит!". Голямото състезание беше кой пръв ще види светлините на града.
И до сега помня стария й регистрационен номер.
Първо я караше баща ми. Извозвала ни е поетапно-децата на училище, родителите на работа. Отварянето и затварянето на гаражните врати си беше цял ритуал. Винаги съм имала опасенията, че някога ще падне в канала за ремонт. Веднъж с баща ми и с помощта от циганин с каруца сменихме гумата. Най-голямото ми притеснение в този момент беше да не си счупя нокът.
Баща ми я завеща на брат ми (но си остави чифт резервни ключове). Сигурно беше пръв от момчетата на улицата със собствена кола, та макар и не нова. Това беше времето, когато бяха модерни парените дънкови якета от Турция, а "Пирамиди, фараони" и "Тигре, тигре" се въртяха по всички кръчми. С интерес проверявах дали пепелниците на задните врати са ползвани, за да хвана някои приятел, че пуши. Тогава някъде шкодата мина на инжекции. Да, да - в буквалния смисъл. За да тръгне, трябваше със спринцовка да й се впръсква бензин или нещо такова (симптопите и лечението не са ми много ясни).
Брат ми я завеща на братовчед ми. Който май полагаше най много грижи за нея. Тунинговаше я с различни цветове, някой от които не бяха много добре посрещнати от родителското тяло. И нови ароматизатори и сложи :) Това всъщност беше и последният период от живота й. Който според мен си завърши съвсем славно! Едно е да ти изгният ламарините и с пренебрежение да те бракуват, а съвсем друго да загинеш в катастрофа. Някак по-героично е. А и спокойно можеш да кажеш, че си изпитала всички предизвикателства на автомобилния живот. Разрязана на парчета, в момента шкодата чака цената на желязото да се повиши, за да бъде предадена на вторични суровини.
| |
| |
| 
|
|
