За мъжкия вариант не знам, но аз надрасках това в клуба на разведените:

Писмо от жената, на която са изневерили (писмото се основава и на лични преживявания, анализи и изводи):

Днес разбрах, че той ми изневерява. Болката беше разкъсваща и не знам дали ще мога да простя. Плаках в продължение на дни, но нищо не казах, чаках някак нещата да се решат от самосебе си. Постепенно излязох от първоначалното вцепенение и се замислих.
За това колко пъти през последните години сме излизали заедно, само двамата.
За това колко пъти през последните години съм му казвала колко е готин, мил и нежен.
За това колко пъти през последните години сме гледали телевизия и колко пъти сме правили секс; колко пъти не сме правили секс заради моето главоболие, моето неразположение или моето лошо настроение.
За това колко пъти през последните години съм го приласкавала истински, а не колкото да отбия номера.
За това колко пъти през последните години съм му казвала, че го обичам и какво значение има той за мен.
За това колко пъти през последните години съм била весела, забавна, шеговита и закачлива у дома (каквато по принцип съм или бях) и колко пъти съм била сърдита, уморена, изнервена и нацупена.
Изреждам нещата хаотично и продължавам да плача. Не оправдавам изневярата му, но се опитвам поне да разбера...Знам, че тя му е дала нещо, което аз съм забравила през годините...забързана, затичана в сивото ежедневие, делничните проблеми, между сметките за ток и парно и набързо приготвената манджа...бавно убивайки любовта, желанието и страстта от първите години...