Мен не ме е гнус, но не купувам. Просто нямам нужния "окомер", за да изровя нещо, което да си струва.
Иначе, преди време една компания от 4 майки с общо 7 деца имахме навика да обикаляме тези магазини и да търсим хубави неща за децата. Усещането, предполагам, е като да ходиш на лов - има тръпка в това, дали ще уловиш нещо.
След похода по секънд хенд магазините се черпехме. Жалко, че тази компания отдавна се разпадна.
Но аз и сега взимам дрехи за децата от други майки, както и давам хубавите, но умалели дрешки на по-малки деца. Нямам притеснения и да нося дрехи на приятелки, които не им стават. И аз давам свои ако са ми големи или малки. Не виждам нищо нередно. Стига получателят на дрехата да я харесва.