|
|
| Тема |
 повод за брак |
|
| Автор |
indra (macondo) |
|
| Публикувано | 22.10.08 11:32 |
|
|
|
замислих се за това покрай няколко случки:
тези дни добър стар приятел се ожени за нещо, дето прилича на луноход. по желание на булката сватбата беше чалга, а гостите от нейна страна все едно ги бяха събрали и довели от син сити (или както там се казва чалготеката на новия булевард).
поводът за мероприятето - бременността на лунохода.
насторенията:
от страната на младоженеца - от "той заслужаваше нещо по-добро" до "е** как се прее**" (защото мацката наистина е страховита).
от страна на булката един дочут разговор в тоалетната за също така бременната братовчедка - "голям резил... ама какво да правим, ще си го гледаме бебето...".
реалността - минута невнимание и цял живот баща или как добрите момчета поемат отговорност за действията и бездействията си.
по темата ме замисли изказването на друг приятел, който репликира, че човек се жени за жена, а не за бебе. и че каквото и да иска девойката, поемането на отговорност се изчерпва с признаване на детето и плащането на издръжка.
и се замислих кое всщност е правилното - сватба, понеже това е идеята на девойката или отговорността, както я разбират младежите - фамилия и издръжка? замислих се и колко ли са устойчиви браковете поради бременност, а не поради желанието да си с другия? и защо се възприема като резил жена сама да си гледа бебето?
та такива мисли ме замислиха...
| |
| |
| 
|
|
