че вместо "Но пасаран!" предпочитам "Ву ле ву куше авек моа" с дайкири "Хемингуей".

Наскоро писах в друга тема, че още в началото на самостоятелния си живот научих, че хората представляват сложен "коктейл" от традиционните добро и зло, и ако поискам да припиша едното или другото качество на когото и да било, бил той личност или безхарактерна слуз, ще направя грубо опростяване.

Пфу, моето разбиране за човешката природа, за естеството на човешкия дух, измина целия път до крайните предели на цинизма и мъчителното връщане обратно. Оу-у-убаче сега личните ми възгледи са доста объркани от разочарования, както и от "потупвания по рамото пред строя" от надежди от ония редки, но неминуеми примери за безкористност, които срещаш в живота си. Така че смятам, че вече и-зоб-що нямам в главата някаква последователна "философия" по въпроса. Или поне философоподобна житейска концепеница.

Мисля, че в нито една теория или учение няма подходящо обяснение за ошашавящото поведенческо разнообразие, на което е способен всеки отделен човек. Сигурно съм тъп, ще кажеш.

Все тая. Може пък да се осмелиш първа да хвърлиш камък?


Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Редактирано от ABe на 26.08.08 13:14.