Подаръкът беше приет с предвидените две степени на изненада. Жената остана много очарована.

Букетът, поръчан от шефа на ресторанта, беше чудесно направен. Любимата се размаза вече от кеф. Вече, защото цвет. магазин отвори чак в 10 ч. Цветарката, осведомена от кръчмаря за моята странна резервация и за празника ни, се скъса да ми прави комплименти. "Ех, такива кавалери няма в нашия град."

Има и добавка - минахме покрай дюкянчето на майстора по дърворезба и жена ми си хареса един настолен кръст, висок ок. 25 см. О-обаче, и вертикала, и хоризонтала на кръста е направен от три виещи се в спирала сравнит. тънки "пръчки". Всичко това е издялано от едно парче дърво. Много красиво, много ажурно. Веднага го присъединих към подаръка.

Минахме през църквата, запалихме свещички, послушахме сутрешната служба малко и... докато обядвахме в любимата кръчма, жената която продава свещичките, ни намери и връчи на жена ми кръста. Ха-ха, тя го забравила на гишето за свещички.
- Но как ни намерихте, госпожо?!
- А, ми че ние си ви знаем! След като минете на заутренята, или отивате в механата, или в това кръчме. А и аз живея ей тук, отсреща.

Разходка, усмивки, доволно отпуснато и блажено настроение...

Вечерята беше приготвена прекрасно. Единстено нашата маса с перфектно изгладена бяла ленена покривка, свещник с три свещи, ваза с някакви градински цветя. Обслужавнето - чудесно. Музика от любимия на жена ми състав, но подбрана така, че да не пречи на разговора и храненето, в см. не най-шумните им хитове. Към кафето и коняка получихме подарък от кръчмаря - по парче разкошна сметанова торта, правена от жена му.

Жена ми хич не се притесни за излишните калории от "екстрата" на ресторанта - изгорихме ги много бързо, след като се прибрахме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите